За щастие той беше толкова удивен от присъствието на космонавта под собствения му покрив, че въобще не забеляза приликата. Само силно разтърси ръката на Ло.

— В моята стая имам плакати с „Виктори“. Даваха ги, ако си купиш шест от големите хамбургери. Аз си купих седем за всеки случай. Ще ми дадете ли автограф? Не мога да повярвам. Какво правите тук? Остават още няколко седмици до рождения ми ден.

Той погледна Марни и се засмя.

— Това ли е специалният подарък, за който намекваше? О, почакай, знам. Убеди ли го да ти позира? Затова е тук, нали?

Ло се обърна с гръб към момчето и впери очи в нея. Очите му мятаха сини мълнии. Марни се сви, но продължаваше да го гледа предизвикателно. Ло я гледаше едновременно подозрително и объркано.

— Да позирам ли?

— Аз, аз…

— Охо, да не би да съм издал тайната, преди да си успяла да го помолиш? Съжалявам, мамо. — А на Ло Дейвид каза: — Тя смяташе да нарисува корицата на телефонния указател. Онази вечер ми спомена, че ще трябва да ви накара да позирате като представител на НАСА.

— Хъм. Каза ли защо е избрала мен?

— Сигурно смята, че сте най-красив от всички — с усмивка отвърна Дейвид. — Знаете, че сте най-прочутият.

— Разбирам — тихо каза Ло. — Поласкан съм.

— Ще й позирате ли?

Ло милостиво отклони втренчения си поглед от Марни и го насочи към Дейвид.

— Разбира се. Защо не?

— Всъщност не е необходимо — намеси се Марни. — Аз вече съм приготвила една предварителна скица.

Тя посочи с нехаен жест купчината скици зад гърба си.

— Нека да ги видим.