— Не съм аз. Или може би с този хитър въпрос се опитвате да ме хванете натясно? Къде са тези писма? Може ли да ги видя? Навярно ако ми ги покажете, ще мога да ви дам някакво обяснение.
— На глупак ли ви приличам? Няма да ви ги дам, защото ще унищожите уликите.
— О, за бога! — извика тя. После впери поглед в суровото му лице и добави: — Вие приемате всичко това съвсем сериозно, така ли?
— Отначало не беше така. Вие бяхте просто една от многобройните маниачки. Но след като получих петото ви писмо, в което много гадно ме заплашвате да заведете дело за доказване на бащинство, реших, че е крайно време да се срещнем.
— Не съм такава, няма да съдя никого.
— Дори такава известна личност като мен?
— Дори вас.
— Та аз ще загубя много при един подобен скандал.
— Прав сте! Но ви казах, че никога не съм имала дете.
Двамата чуха как някой отвори входната врата и после шумно я затръшна. По коридора отекнаха бързи стъпки. Едно високо и слабо момче влетя в ателието.
— Мамо, трябва да дойдеш да видиш каква кола е спряла пред входната врата. Направо е невероятна.
2.
В настъпилата тягостна тишина Марни чуваше лудешкото биене на собственото си сърце. Заради момчето се постара да се овладее, но това се оказа много трудно. След няколко секунди се осмели да погледне към Ло Кинкейд. Той се беше вторачил в Дейвид. Върху красивото му лице бе изписано неприкрито удивление. Най-накрая Дейвид се обади:
— По дяволите, вие сте Ло Кинкейд! По дяволите!
— Дейвид, помолих те да не се изразяваш така.
— Извинявай, мамо, но това е Ло Кинкейд. Ло Кинкейд у дома.
Вместо удивеното изражение, върху лицето на космонавта се появи прочутата му усмивка, явно се беше овладял.
— Дейвид? Приятно ми е да се запознаем.
Той пристъпи напред и подаде ръка на юношата.
В другия край на стаята Марни с всички сили стискаше ръба на писалището, търсейки опора в него. Дейвид беше почти толкова висок, колкото Ло. Имаше същата руса коса, същите сини очи. Но все още бе по детски слаб. Раменете, лактите и глезените му изглеждаха мършави и ъгловати. Щеше да навакса. Беше истинско копие на баща си. За да разбере как ще изглежда след двайсет и две години, Дейвид трябваше просто да огледа мъжа, чиято ръка стискаше в момента.