— Още ли сте тук? — попита Марни.

Все още бе разтърсена от посещението при майка си. Като видя Ло, още повече се разстрои.

— Как смяташ да се прибереш вкъщи?

— С такси.

Той поклати глава и я придружи до най-близкия изход.

— В този град не може да се разчита на такситата. Би трябвало да знаеш това.

След няколко минути двамата отново седяха в поршето, между тях бяха само онези седемнайсет години.

— Как е майка ти?

— Умира.

Той помълча почтително и после каза:

— Съжалявам.

— Поддържат я с лекарства, за да намалят вредата от малките ударчета, които продължава да получава. През повечето време е упоена. Когато дойде на себе си, обикновено говори за баща ми и за Шарън. И много плаче.

— Това беше в Галвестън, нали?

— Имате предвид, че там сме се срещнали за първи път?

— На плажа, нали?

— Да — отвърна тя, питайки се какво ли точно си спомня Ло. — Моите родители бяха наели едно бунгало, което се намираше близо до вашето.

Присвил очи, той се взираше в предното стъкло на колата.

— Вие бяхте две сестри — промълви Ло.

— Моята по-голяма сестра Шарън и аз — Марни.

— Шарън и Марни. Да, сега се сещам. Сестра ти беше хубавичка.

Марни леко наведе глава.

— Така е.

— Ти беше още дете.

— Бях на четиринадесет.

— А баща ти беше свещеник, нали? Спомням си, че трябваше тайно да се измъкваме, за да отидем да пием бира.

— Вие карахте Шерън да си пийва.

Той се засмя.

— Но ти отказваше. Тя те наричаше „малката светица“.

— Никога не съм била авантюристка като Шарън.

Ло помисли над тези думи, а после отбеляза:

— Ако Шарън е спала с мен, сигурно е спала и с други момчета.

— През онова лято тя беше само на шестнайсет години. Ти й беше първият.