— Теб. Толкова си дребничка. Не ми приличаш на жена, която е носила дете в утробата си. Пък и — поклати объркано глава — не проумявам как така не мога да си спомня, че съм спал с теб.

Очите му се насочиха надолу към устата й, после се спряха на тънката й шия, на гърдите и най-накрая на бедрата. Напрегнатият му поглед я караше да се чувства гола. Искаше й се да се прикрие с ръце.

— Трябва да съм бил много пиян — грубо рече Ло. — Иначе щях да си спомня, че съм спал с теб.

— Аз никога не съм, никога не съм спала с вас. — Тя държеше главата си изправена и не откъсваше очи от тъмното предно стъкло на колата, защото се страхуваше да погледне Ло и си казваше, че поне един от двамата би трябвало да следи пътя. — Дейвид не е мой син.

— Тогава?

— Той е син на сестра ми. Ти и тя — Марни смутено сви рамене, хвърли му светкавичен поглед и се усмихна едва-едва. — Трябва да преминете на другото платно. Завиваме вдясно.

Той го направи, като изпревари един товарен автомобил. Шофьорът яростно натисна клаксона и изруга. Знакът „стоп“ в най-ниската част на пътя почти не даде възможност на Ло да си поеме дъх, преди да завие на трета скорост.

— Значи сестра ти вероятно е забременяла от мен, така ли?

— Не вероятно. Забременя. Краткотрайна лятна авантюра.

— През кое лято?

— Вие току-що сте били завършили Военноморската академия и сте се готвели за военна служба.

Той изведнъж зае отбранителна позиция и я погледна враждебно.

— Откъде знаеш, че Дейвид е мой син? — Марни му хвърли унищожителен поглед. — Добре де, добре, прилича малко на мен. Признавам. Но то не доказва нищо.

— Няма какво да доказвам — рязко отвърна тя. — За мен няма никакво значение дали ми вярвате или не.

— Сега завийте вдясно.

Той нетърпеливо изчака светофарът да смени светлините си, а после се понесе напред като необязден жребец.

— Ето че пристигнахме — с благодарност каза Марни, когато бяха все още на една пряка от санаториума. Още оттук той трябваше да намали скоростта, за да може да завие по алеята. — Можете да ме оставите ето там, пред страничния вход. Имам ключ, тъй че по всяко време мога да влизам при нея.