Цялото тяло на Марни пламна от желание.

Ло явно бе обзет от същите слисващи усещания. Той вдигна лице и я погледна с неприкрито удивление, преди да я отблъсне от себе си.

Всичко това стана ясно за няколко секунди, което беше добре, защото Дейвид вече водеше най-важния й потенциален клиент по коридора към ателието. Когато двамата влязоха, Ло нехайно се облягаше на ръба на писалището и изглеждаше невинен като църковна хористка. Тя стоеше в средата на стаята и изглеждаше така самотна, сякаш се намираше посред Тихия океан без спасителна лодка.

— Мистър Хауард — задъхано каза Марни и докосна с пръсти треперещите си устни, — моля да ме извините за външния ми вид. Работех в градината, когато — Тя посочи към Ло. — Когато полковник Кинкейд ме изненада с посещението си.

Не беше необходимо да се притеснява заради небрежния си външен вид. Той дори не го забеляза.

— Е, това наистина е много неочаквана и приятна изненада — рече любезно шефът на рекламната агенция и пристъпи напред, за да стисне ръката на космонавта. — За мен е чест, сър.

— Благодаря. — Едва тогава той забеляза Марни.

— Мис Хибс, вие не ми казахте, че познавате нашия национален герой. — Ло сбърчи вежди. Като прочисти смутено гърлото си, човекът добави: — Не беше необходимо, разбира се.

— Полковник Кинкейд — моделът на корицата на телефонния указател.

— Ако ми възложат тази работа, Дейвид — каза тя и сконфузено облиза устни. Усети вкуса на неговата целувка и изпита странното, но не и неоснователно опасение, че другите може да са забелязали това. — Искате ли да видите скиците, които съм приготвила, мистър Хауард?

— Докато вие се занимавате с това — обади се Ло, — аз ще изведа Дейвид на разходка с колата.

— С поршето ли? — възторжено попита момчето. Нададе индиански боен вик, подскочи високо, удари тавана с ръка и изхвърча навън. — Вече имам шофьорското удостоверение за начинаещи — извика от коридора. — След няколко седмици ще получа и шофьорска книжка.