— Не зная нищо за никакви писма, мистър Кинкейд.

— Бяха изпратени от този адрес.

— Сигурно е станала някаква грешка в пощата.

— Малко вероятно е. Не и пет грешки в разстояние на няколко седмици. Вижте какво, мисис, хъм — Как ви беше името?

— Хибс. Мис Хибс.

Той и хвърли още един бърз, изпитателен поглед.

— Мис Хибс, аз съм ерген на трийсет и девет години. Много отдавна бях в пубертета. Не си спомням всяка жена, с която съм спал.

Сърцето й отново подскочи и тя бързо си пое дъх.

— Никога не съм спала с вас.

Той зае леко нехайна поза и нагло вирна глава.

— Тогава защо твърдите, че сте ми родили син? Син, за когото нищо не бях чувал, докато не получих първото ви писмо преди няколко седмици.

Марни се вторачи в него с безмълвно удивление. Усети как пребледнява.

— Никога не съм имала дете. И повтарям: — не съм ви изпратила нито едно писмо. — Посочи му стол. — Защо не седнете?

Не му предложи това от любезност, нито защото бе загрижена за неговото удобство. Просто се опасяваше, че ако не седне веднага, подкосените й крака няма да могат да я удържат.

Той се позамисли, като хапеше раздразнено ъгълчето на долната си устна, а после се приближи до едно плетено кресло. Седна на самия ръб на възглавницата, сякаш искаше да е готов мигновено да скочи на крака, ако се наложи.

Смутена от калните си гуменки и износената си трикотажна блузка, Марни се настани срещу него на съседното кресло. Седеше с изправен гръб, стиснала плътно мръсните си колене, а дланите й нервно потръпваха върху бедрата.

Докато изпитателният му поглед обхождаше лицето й, разрошената й коса, небрежното облекло и мръсните колене, тя се чувстваше необлечена и уязвима.

— Вие ме познахте. — Думите му прозвучаха като изстрел.

— Всеки, който гледа телевизия или чете вестници, щеше да ви познае. Вие сте най-известният астронавт след Джон Глен.